Захарния диабет е сериозен медико-социален проблем в глобален мащаб. Приблизително около 7% от населението страдат от тази болест,като в България този процент е по-висок както и последващите усложнения. Диабетът може да бъде контролиран с подходящи грижи,обучение и съвременно лечение което неминуемо би довело до подобрвяване на качеството на живот. При около 60% от новооткритите диабетици се регистрират с развити усложнения. Именно диабетното стъпало е едно от тях. Неадекватното му комплексно лечение от екип лекари с различни специалности често довежда до извършване на ампутация на части от долния крайник,което води до дълготрайна загуба на работоспособност.Много припокриващи се фактори водят поява на /ulcus cruris-диабетна язва/ която впоследствие предизвиква всички възможни усложнения.Диабетната невропатия води до намалена чувствителност,нарушен усет за допир,натиск,температура, което повишава риска от незабелязано нараняване.

Около половината от диабетиците на база атеросклероза имат запушване на артериите което води до намален кръвоток на тъканите водещ до ограничен локален имунитет.Целостта на кожата на стъпалото може да бъде наранена от травма или от ежедневно наличен натиск например при ходене с неудобни обувки. Тези фактори са особено рискови в случаите на декомпенсиран диабет/повишена кръвна захар с придружаващите я метаболитни нарушения. Налични са клинични симптоми на генерализирана инфекция и проява на локалните признаци на възпаление за избора на терапия и нейната продължителност е важно да се установи кои и до каква степен тъкани са засегнати. Подхода е комплексен преди всичко овладяването на общото състояние на дискредитираното пациента, компенсиране на захарния диабет,борба с другите усложнения на болестта,локално-химична некролиза за девитализирани тъкани посредством кремове и превръзки при необходимост хирургична некректомия, реконструктивни съдови операции чрез които се постигат чудесни резултати в дългосрочен план,ендоваскуларно лечение с имплантиране на стентове, физиотерапия и рехабилитация. В заключение мога да кажа че така възникналия проблем е изключително тежък както за пациента така и за обществото и той по никакъв начин не трябва да бъде подценяван.