Хернии

Хернията се появява, когато вътрешен орган или друг коремен орган проникне през анатомична слабост на предна коремна стена (мускул или друга тъкан). Повечето хернии възникват в предела на коремната кухина (между гръдния кош и бедрата). (фиг.1)

Има няколко вида хернии:

  • Ингвинална херния – при мъжете ингвиналният канал съдържа семепровод и кръвоносни съдове, които водят до тестисите. При жената ингвиналният канал съдържа кръглия лигамент (сухожилие), което поддържа матката. При ингвинална херния мастна тъкан, част от черво или друг коремен орган прониква през слабинен участък в горната вътрешна част на бедрото. Това е най-често срещаният вид херния и засяга по-често мъжете.
  • Феморална херния – мастна тъкан, част от черво или друг коремен орган проникне през слабинен участък в горната вътрешна част на бедрото. Феморалната херния е много по-рядко срещана от ингвиналната херния и засяга по-често възрастни жени.
  • Умбиликална (пъпна) херния – мастна тъкан, част от черво или друг коремен орган натисне или премине през корема в областта на пъпа.
  • Хиатална херния – част от стомаха преминава в гръдния кош през отвор на диафрагмата (хоризонтален мускул, който разделя гръдната кухина от коремната).

Други видове херния са:

  • Инцизионна (постоперативна, следоперативна) херния – когато тъкани проникват през мястото на стар оперативен белег (цикатрикс).
  • Епигастриална херния – когато мастна тъкан или друг коремен орган проникне в пространството между пъпа и долната част на гръдната кост (стернум).
  • Шпигелова херния – когато черво или друг коремен орган проникне през коремните мускули в областта между пъпа и срамната кост.
  • Диафрагмална херния – органи от коремната кухина преминават в гръдната кухина през отвор на диафрагмата.

Честота на херниите:

  • 75-80 % от херниите са ингвинални или феморални;
  • 2 % са инцизионни (следоперативни);
  • 3-10 % са пъпни (засягат 10-20 % от новородените);
  • 1-3 % са останалите видове хернии.

Какви са причините за появата на херния?

Ингвиналните и феморалните хернии се дължат на анатомичен дефект, слабост на предна коремна стена, което може да е по рождение или да се свърже с напредването на възрастта, или повтарящи се физически натоварвания, при които се увеличава вътрекоремното налягане.
Такива натоварвания може да се дължат на физически усилия (напр. фитнес), затлъстяване (обезитас), раждане, често кашляне, физически усилия в тоалетната – напъни при запек (констипацио).
Възрастните могат да получат пъпна херния, когато натоварват коремната област – физически натоварвания, наднормено тегло, продължителна тежка кашлица, раждане.
Причините за хиаталната херния не са напълно изяснени, но част от тях могат да се обяснят с анатомична слабост на диафрагмата (с напредване на възрастта) и рязката промяна на налягането в коремната кухина.

Симптоми

Хернията може да се появи като:
– издутина (изпъква при физическо усилие) в областта на корема или слабинния канал, която може да се прибере механично или да изчезне в легнало положение;
– подуване в слабините или скротума (торбичката, която съдържа тестисите);
– повишена болка на мястото на издутината;
– болка при повдигане, слабо болезнено усещане;
– увеличаване на размера на издутината с течение на времето;

В случай на хиатална херния няма издутина от външната страна на тялото. Вместо това симптомите могат да включват киселини, нарушено храносмилане, затруднено преглъщане, честа регургитация (връщане на храната обратно) и гръдна болка.

Как се диагностицира херния?

Обикновено е възможно да видите или да усетите изпъкналост в областта, където е възникнала херния, или при преглед от хирург. Като част от типичния преглед за ингвинална херния лекарят палпира областта около тестисите и слабините, докато пациентът кашля. В някои случаи изобразяването на меките тъкани чрез КТ (скенер) диагностицира с точност състоянието.

Лечение:

Обикновено хернията не може да премине от само себе си и се препоръчва оперативно лечение. В случай на пъпна херния при дете може да се препоръча операция, ако хернията е голяма или ако не е излекувана на възраст до 5 години. До тази възраст едно дете обикновено може да избегне хирургични усложнения. Ако възрастен има пъпна херния обикновено се препоръчва операция, тъй като състоянието вероятно няма да се подобри от само себе си и рискът от усложнения е по-висок.

При херния може да се извърши една от трите вида операции:

  1. Отворена операция – при която се прави разрез в областта на хернията. Изпъкналата тъкан (херниалното съдържимо) се връща на мястото си и отслабената мускулна стена се възстановява пластично. Обикновено се поставя платно, за да се осигури допълнителна подкрепа.
  2. Лапароскопската херниотомия – ЗЛАТЕН СТАНДАРТ (безкръвна операция) в световен мащаб. Вместо травматичен разрез в областта на хернията се правят 3-4 разрезчета (5-6 мм, които следоперативно не оставят белег), за да се позволи вмъкването на хирургически инструменти за завършване на процедурата. (фиг. 2)

3. Робот асистирана херниотомия (премахване на херния с робот) – както при лапароскопската хирургия, така и тук се използва лапароскоп и се правят малки разрези (5-6 мм). При роботизирана хирургия хирургът седи на конзолата в операционната зала и контролира хирургическите инструменти от нея. Роботизираната хирургия може да се използва и за реконструкция на коремната стена. Всеки тип операция има своите предимства и недостатъци. Най-добрият подход ще бъде избран от хирурга на пациента.

Какво може да се случи, ако не се лекува херния?

Освен хернията от пъпна връв при бебета, херниите няма да изчезнат сами. С течение на времето, хернията може да нараства и да става по-голяма, и по-болезнена, или може да се развият усложнения. Те могат да включват:

  • Инкарцерация (заклещване, задържане): Част от червата прониква в ингвиналния канал, но не може да се върне обратно (не може да се репонира), причинявайки гадене, повръщане, болки в стомаха и болезнена формация в слабините.
  • Странгулация: Част от червата е хваната по начин, който намалява кръвоснабдяването. В такива случаи е необходима спешна хирургична намеса (в рамките на часове след появата), за да се предотврати тъканна смърт. (фиг. 3)

Как може да се предотврати херния?

Поддържайте идеалното телесно тегло като ядете здравословна храна и се упражнявате. Яжте достатъчно плодове, зеленчуци, зърнени храни, за да избегнете запек. Правилният начин при повдигане на тежести или тежки предмети ще намали риска от херния. Избягвайте да вдигате тежести, които са извън вашите способности. Потърсете лекар, когато сте болни с постоянна кашлица или кихане. Не пушете, тъй като навикът може да доведе до кашлица, която да причини херния.

Какво може да се очаква след хирургична операция?

След операция ще получите инструкции за следоперативния период. Те включват диета, която да следвате, как да се грижите за оперативната рана и как да избягвате физическо натоварване. Херния може да се повтори независимо от операциите. Това понякога се причинява от анатомична слабост на предната коремна стена. Тютюнопушенето, което причинява кашлица, и затлъстяването също са основни рискови фактори за повторяемостта на хернията.