Всичко, което трябва да знаете като пациент!

СПОРЕД ИЗСЛЕДВАНИЯТА

20%

са случаите на ненужни коремни операции, в които тя е имала само диагностичен характер!

Какво е ЛАПАРОСКОПИЯ

При „мини инвазивната хирургия” за разлика от „отворената”, операцията се извършва през разрез до 1,5см. Коремната интервенция е така наречената „лапароскопия”.
Тя е отражение на съчетанието между постигане на оптимален лечебен ефект върху заболелия орган, минимална оперативна травма, високотехнологични продукти.
През втората половина на ХХ век с развитието на науката и техниката се повишават изискванията към качеството на лечение и бързото завръщане на пациента към нормалните за него бит и труд, лапароскопските операции гарантират:

  • липса на травма на предна коремна стена;
  • редукция или липса на следоперативна болка;
  • намален риск от следоперативни усложнения, нагнояване, кървене, образуване на херния, тромбоемболия;
  • минимален болничен престой;
  • краткотрайно възстановяване към физическа активност;
  • отличен козметичен ефект;
  • минимална психотравма.


МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ КЪМ НАС ПРИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА:
ДИАГНОСТИЧНА ЛАПАРОСКОПИЯ
Няколко десетки години лапароскопията се използва за диагностичен метод добре познат от медицинските среди като в много чести случаи спестява излишната лапаротомия (отворена операция на коремната кухина). Тя се използва в случаи на изчерпване на неинвазивните диагностични методи (ехография, Рентген, Скенер, Ядрено-магнитен резонанс)или като допълваща процедура особено в стадирането на туморните процеси определящо по-нататъшния ход на лечението.
Приложението на лапароскопията намира място в диагностиката на възпалителни, травматични туморни заболявания; наличие на асцит-набиране на течност в коремната кухина, особено когато причината за нея е неизвестна, лапароскопията лесно може да я уточни, определяйки цвят, количество, възможност за изследване на туморни клетки в течността, както и на микроорганизми. Водеща роля има уточняването на чернодробни тумори. Оценка на подозрително за злокачественост, оценка на техния произход- първичен или вторичен.
Лапароскопски достъпна за огледа за директен оглед от окото на хирурга е до 95% от чернодробната повърхност, а биопсията (вземане на клетки) е изключително точна.
И не на последно място могат да се видят тумори по-малки от 2см, недостъпни за визуализации от другите методи.
Разрешава широка гама диференциално диагностично затруднения при цироза на черен дроб, хемангиоми, кисти включително и тези при ехинокок.
Основна задача на лапароскопската диагноза в онкологичната хирургия е определяне стадия на заболяването както и необходимостта от нова операция или ефективността на химиотерапевтичното лечение.
Лапароскопската диагностика в спешната хирургия е „златен стандарт”, като посредством въвеждане на видео камерата през 1 см. отвор дава възможност за бърза ориентация на хирурга, особено при кръвоизливи, възпалителни процеси. Наблюденията ни показват, че 20% от случаите коремната операция е била ненужна и е имала само диагностичен характер. Всеки пети пострадал не е имал увреда на коремен орган, която е трябвало да се третира оперативно.
Лапароскопията има висок диагностичен ефект осигурява сигурност със възможността запис на изображението, дава възможност да се събере повече информация за по-кратко време в случаите на изключително замъглена клинична картина.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР

Стремежът за събиране на максимално количество данни за болестите чрез директен оглед на органите е присъщ на медиците още от най-дълбока древност. Първите исторически сведения се срещат още при „бащата на медицината” Hippocrates (460-377г.пр.н.е.) описвайки спекулум и аноскоп за лечение на хемороиди.
Повратна точка за ендоскопията е конструирането от Bozzini във Франкфурт на апарат предназначен за оглед на телесни кухини. През 1853г френския хирург Desormeaux демонстрира усъвършенстваната му версия д-р Korbsch през 1927г в Мюнхен издава първия учебник с атлас по лапароскопия.
В Унгария през 1939г Veress създава игла за безопасна пункция, която впоследствие се превръща в най-сполучливия инструмент за създаване на пневмоперитонеум. 1955г Semm конструира първия автоматичен газов инсуфлатор.
Началото на 80-те от миналия век се смята за истинския преломен момент в историята на лапароскопската хирургия. В почти всички международни научни форуми възникват разгорещени спорове „за” и „против” тази методика. Извършвайки първата лапароскопска апендицектомия 1980г. от д-р Semm, германски редактор му връща ръкописа с мнението: „Списанието би изглеждало смешно, ако публикува подобна безмислица”.
С въвеждането на ултразвуковите апарати за хирургична резекция и кръвоспиране чрез слепване на кръвоносните съдове посредством високочестотен ток, само за около 5 години през 90-те се разработват техники за лечение на хернии, онкохирургия и почти всички коремни операции. 2001г. професор Marescaux извършва демонстративна лапароскопска холецистектомия на пациент, намиращ се на 14000км. разстояние, предавайки електронен видеосигнал от управляван от него робот. Човешката технология няма граници- в случая подчинена на минимализиране на оперативната трамва и комфорта на пациента.

Лечение на хернии

Хернията представлява излизане на коремни органи или части от тях през разширени отвори на коремната стена. Най-честата причина за тяхната поява е генетичната обоснована слабост на съединителната тъкан, както и хроничното повишено вътрекоремно налягане, кашлица, запек, бременност, професиите с тежък физически труд. Клиниката се изразява с наличие на болка, подутина, локален дискомфорт особено при активни движения.
Единствения метод на лечение е оперативния. Изразява се в пластично възстановяване на наличния херниален дефект. Основния проблем след операцията е появата на рецидив – тоест отново поява на херния на същото място. Фактът, че във времето са описани стотици оперативни методики говори за незадоволителните постигнати резултати, като процентът на рецидивите описани от някои автори достигат до 40% С проследяването на оперираните пациенти от нашия екип през последните 15 години този процент е сведен под 2%.
Лапароскопска (безкръвна) пластика на херния на предна коремна стена и следоперативни хернии.

В тази част ще представим нашето виждане за лапароскопското третиране на херниите на пъпа, както и тези над и под него и постоперативните хернии (след прекарана предходна операция)
Годишно около 1 000 000 жители на Европа и САЩ страдат от подобен проблем. При отворената операция появата на рецидив (нова херния) достига до 55%
Ние прилагаме техниката LVHR /Laparoscopic Ventral Hernia Repair/ с IPOM разположение на двукомпонентното платно, предпазващо от последващи сраствания, много важен момент от последващи усложнения и минимален риск от рецидив. Предимствата и комфорта са неоспорими, както и при всички лапароскопски операции.
 
Диабетно стъпало-съвременен подход и хирургично лечение

Захарния диабет е сериозен медико-социален проблем в глобален мащаб.Приблизително около 7% от населението страдат от тази болест,като в България този процент е по-висок както и последващите усложнения.Диабетът може да бъде контролиран с подходящи грижи,обучение и съвременно лечение което неминуемо би довело до подобрвяване на качеството на живот.При около 60% от новооткритите диабетици се регистрират с развити усложнения.Именно диабетното стъпало е едно от тях.Неадекватното му комплексно лечение от екип лекари с различни специалности често довежда до извършване на ампутация на части от долния крайник,което води до дълготрайна загуба на работоспособност.Много припокриващи се фактори водят поява на /ulcus cruris-диабетна язва/ която впоследствие предизвиква всички възможни усложнения.Диабетната невропатия води до намалена чувствителност,нарушен усет за допир,натиск,температура,което повишава риска от незабелязано нараняване.Около половината от диабетиците на база атеросклероза имат запушване на артериите което води до намален кръвоток на тъканите водещ до ограничен локален имунитет.Целостта на кожата на стъпалото може да бъде наранена от травма или от ежедневно наличен натиск например при ходене с неудобни обувки.Тези фактори са особено рискови в случаите на декомпенсиран диабет/повишена кръвна захар с придружаващите я метаболитни нарушения.Налични са клинични симптоми на генерализирана инфекция и проява на локалните признаци на възпаление за избора на терапия и нейната продължителност е важно да се установи кои и до каква степен тъкани са засегнати.Подхода е комплексен преди всичко овладяването на общото състояние на дискредитираното пациента,компенсиране на захарния диабет,борба с другите усложнения на болестта,локално-химична некролиза за девитализирани тъкани посредством кремове и превръзки при необходимост хирургична некректомия,реконструктивни съдови операции чрез които се постигат чудесни резултати в дългосрочен план,ендоваскуларно лечение с имплантиране на стентове,физиотерапия и рехабилитация.В заключение мога да кажа че така възникналия проблем е изключително тежък както за пациента така и за обществото и той по никакъв начин не трябва да бъде подценяван.
Хирургично лечение на на ингвинални (слабинни) хернии.

Клинически се проявяват в областта на слабинната гънка. Интраоперативно поставянето на платно, което покрива отслабените до липсващи тъкани „Tension free” техниката или пластика свободна от напрежение, революционизираха хирургическото лечение. Нашият екип прилага основно следните методики.
- Операция на Liechtenstein – отворена, с оперативен разрез в областта на хернията
- TAPP пластика – лапароскопски метод. Предимства – основно чрез въвеждане на видеокамерата в коремната кухина се дава възможност за оглед и инспекция на всички органи, особено в случаите на заклещване.
- TEPP пластика – ендоскопски метод. Предимства – с около 1.5см разрез в областта на пъпа между слоевете на коремната стена се достига до хернията, която се отпрепарира и се поставя синтетично платно.

Въпреки че всеки скучай е строго индивидуален за избор на техника, нашия екип е на мнение и залага на TEPP /Total Extraperotoneal Patch Plasty/ операцията като най-ефективна за лечение на ингвиналната херния.
В заключение е нужно да се отбележи, че лапароскопското (безкръвно) лечение на херния безспорно най-ефективен метод защото:
1. следоперативно болката е сведена до минимум
2. минимализиран болничен престой
3. ниска честота на усложнения
4. възможността за откриване и моментно лечение на налична и неподозирана херния от другата страна
5. задължително поставяне на платно с по-големи размери (10-15см)
6. бързо възстановяване към нормалния начин на живот
 
Лечение на възпаление и камъни в жлъчния мехур

Около 15% от населението на северна Америка и Европа страдат от жлъчно-каменна болест. Жените боледуват от 2-4 пъти по-често от мъжете. Причината за заболяването е увеличен холестерол, хранителни претоварвания, хормонални колебания (бременност, кърмене, контрацептиви), захарен диабет, чернодробни заболявания, хемолитични анемии. В 96% от случаите на пациенти с камъни в жлъчния мехур се доказва микробна флора и стената има белези на възпаление – затова говорим за „калкулозен холецистит”. Именно поради таящия се и без изявени симптоми възпалителен процес е необходимо да се вземе решение за отстраняване на жлъчния мехур. При забавяне на операцията, усложненията биха могли да бъдат много тежки а именно: остър холецистит, перитонит, панкреатит, жълтеница, чернодробна недостатъчност и много други.
В България 50% от пациентите постъпват в болницата с усложнени форми на болестта. Затова мнението на нашия екип при доказани камъни и прекарани няколко жлъчни кризи с болки в дясно подребрие и горно диспептичен синдром да се подложат на лапароскопска холецистектомия – златния стандарт за лечението на болестта.
Жлъчният мехур анатомически се намира под черния дроб, ето защо при отворената операция, за да достигне до него, хирургът трябва да пререже голяма част от коремната стена – мускули, нерви, кръвоносни съдове. Това увеличава риска от ранни усложнения – кървене, нагнояване, продължително възстановяване а в по-късен етап поява на следоперативна херния. При лапароскопската холецистектомия разрезите са малки, ненарушаващи структурите на коремната стена и кръвозагубата е минимална. Именно поради тази причина операцията след населението е известна като „безкръвна”. Тя се извършва през три отвора по 1см на коремната стена или през 1 в областта на пъпа (сингъл порт). С извършването на първата лапароскопска холецистектомия през 1985г. от доктор Mühe се поставя едно ново начало в развитието на хирургията
Съвременно лечение на заболяванията на щитовидната жлеза

Към пристъпване на хирургическо лечение на щитовидната жлеза задължително е окончателното решение взето от Вашия ендокринолог и хирургът извършващ операцията.
При „класическата” операция се извършва разрез в предната част на шията с размери около 10см. Щитовидната жлеза е силно кръвоснабден орган, поради което по време на операция е необходимо да се постигне сигурно кръвоспиране. За целта се използват инструменти, които травмират остатъка от щитовидната жлеза. Често това води до доживотен прием на хормони от пациента, което е една тежка увреда за организма. Следоперативния престой в болницата е удължен, изпитва се силна болка в областта на раната, затруднено преглъщане и не на последно място крайно незадоволителен козметичен резултат.
Поради всичките изброени по-горе фактори напият екип използва методиката МИНИМАЛНО - ИНВАЗИВНА ВИДЕО АСИСТИРАНА ТИРЕОИДНА хирургия (МИВАТ)
Създателят на този вид интервенция се казва д-р Miccoli от гр. Пиза. През кожна инцизия с приблизителен размер 3см, се достига до щитовидната жлеза. Въвежда се видеокамера, която дава възможност на хирурга непрекъснато да контролира в хода на интервенцията и останалите съседни анатомични елементи.
Използва се апарат за кръвоспиране от последно поколение LigaSure, не се поставя дренаж. Интервенцията завършва с налагането на козметичен шев, който осигурява отличен естетичен ефект.
Почти в 95% от случаите пациентите се изписват до 48 час от операцията ( Short stay thyroid surgery)
България е на първо място по заболеваемост от кучешка тения в Европейския съюз

Ехинококозис наричан още кучешка тения е типична зооатропонозна хелминтоза.Паразитарния характер на заболяването е доказан от Redi 1681г.А Recamier 1835г извършва първата успешна операция за чернодробна ехинококоза.
Кучето (домашните,най-вече пастирските и безстопанствени)е един от най-разпространените крайни гостоприемници в България в чийто тънки черва се развиват възрастните форми на причинителя.Овце,говеда,свине,зайцевидни поддържат биологичния цикъл на паразитите намиращи се в близост до човека.Хората се заразяват при консумация на замърсени с яйца(намиращи се в отделените фекалии на кучето)неизмити плодове и зеленчуци,пиене на заразена вода,при непосредствен контакт със заразеното куче,при обработка на животинска кожа,игра в пясъчници,където преди това са дефекирали заразени с ехинококи кучета.Не е възможно заразяване на човек от човек.Широкото разпространение на паразита липсата на осведоменост сред населението за същността на заболяването както и лошата обществена и лична хигиена са причина ехонококозата е да актуално заболяване.България е на едно от първите места в Европейския съюз по заболеваемост.Основният дял на заразени хора се пада на тези в активна възраст 30-60г.Сериозен е и дела на заболели деца и юноши.Статистиките сочат че около 80% от овчарските кучета носят паразита.Те го прехващат от прием на сурово месо най-често от вътрешности на овцеи други подобен род животни.Сериозен е хода на ехинококозата от селото към града.При хората заболяването протича условно в 3 стадия.

Първи етап - Скрит без оплаквания и може да продължи с години
Втори етап - Проявена клинична симптоматика, отпадналост, безапетитие, алергични реакции, локални симптоми от страна на поразения орган.
Трети етап - Фаза на усложнение- нагнояване,спукване на кистата, настъпване на анафилактичен шок. Диагнозата се базира на използване на серологични кръвни тестове и образна диагностика (ехография,компютър-томография,ядрено магнитен резонанс) установяваща големината и броя на ехинококови мехури в организма. Ехинококовата киста може да се развие във всеки орган или тъкан на човешкото тяло. Най-често се развиват в черния дроб (50-70%), бял дроб(20-30%). Необичайните локализации са бъбреци (1,5-4%), далак (3%), главен мозък(3%), сърце(2%), мускули(до 4%).

Лечение:
ПАИР терапия - Нарича се терапия-пункция, аспирация, инжекция, реаспирация. Представлява въвеждане на игла в ехинококовата киста под ехографски контрол. Съдържанието от кистата се изтегля със спринцовка и на негово място се инсуфлира чист спирт или 25% разтвор на натриев хлорид. След около 20мин въведения разтвор се изтегля заедно със кистичното съдържимо. Процедурата е кратка, възстановителния ефект е бърз.
Химиотерапия-медикаментозно лечение като вида, продължителността на курса се определя от специалист паразитолог. Той може да се проведе и непосредствено след хирургическото лечение, който остава най-сигурния,надежден метод за оздравяване.
При медикаментозното лечение се отчита до 70% наличие на дегенеративни промени в кистата. Неблагоприятното е,че в 25% от случаите се появяват белези на рецидив(отново поява на активност на болестта).Успехът на ПАИР обхваща 88% от пациентите.Хирургичните колективи са единодушни ,че при ехинококоза в детската възраст и трябва да се отдава приоритет на консервативната хирургия или на пункционните методи.
В последните десетилетия се извършат предимно радикални хирургични процедури и се съобщава за много добри резултати. Извършаването на чернодробни резекции по повод чернодробен ехинокок достига до 50% от контингента регистрирани болни.Усложненията на ехинококозата (алергии, нагнояване или спукване на кистата) добавя допълнителни проблеми при хирургичното лечение.
Лапароскопските операции навлизат все по активно в ехинококовата хирургия. Чернодробната локализация на кистите е най-честа (60%), тъй като черния дроб е първия филтър за паразита след попадането му в храносмилателния тракт на човека. Назначена от паразитолог се приема пред- и следоперативно медикаментозна терапия от пациента. Средния диаметър на кистите варира от 2,5-10см. Продължителността на операцията е приблизително 50мин. Времето за пролежаване в болница е 5дни. Предимство на лапароскопския метод е прецизната оперативна техника. Ендовидеохирургическото лечение на ехинококовите кисти на черния дроб има редица предимства в сравнение с традиционните хирургични методики-малка травматичност, намален риск от следоперативни усложнения и възстановяване на болния. Лапароскопския метод трябва да се прилага след строга селекция на болните.
Заключение:Личната и обществена профилактика е успешния механизъм чрез който може да се прекъсне биологичния цикъл на паразита. -Плодовете и зеленчуците трябва обилно да се мият
-Миене на ръце преди всяко хранене
-Недопускане на контакт със скитащи и безстопанствени кучета
-Спазване на стриктна хигиена на домашните любимци
-Да не се допуска хранене на кучета със сурово месо
-Недопускане до детски площадки,плажове,паркове,обекти за хранене на кучета